Полезни ли са наказанията за детето

Всеки родител все някога се сблъсква с проблем, който налага (или поне предполага) наказание на детето? Полезно ли е обаче да правим това? И дали строгите мерки, които възнамеряваме да предприемем с идеята малчуганът „да си вземе поука и повече да не прави това“, могат да имат обратен ефект?

На всички тези въпроси и още много други, отговор дава книгата „Как да говорим, когато детето не слуша“ от Джоана Фабер и Джули Кинг (издателство „Изток-Запад“).

Снимка: Издателство „Изток-Запад“

Възпитанието на детето понякога наистина не е никак лесно. Дори в семейства с повече от едно дете, пак има колебания относно какво трябва да се направи и как да се реагира в някои критични моменти. Причината е, че всяко дете е различно, и няма как да бъдат поставени под общ знаменател, дори братята и сестрите. Затова е нужна гъвкавост.

Но има успешни и работещи стратегии, които всеки родител може да използва и адаптира към конкретното дете, за да се справи в деликатните ситуации, без това да повлияе на развитието или психиката му.

Снимка: Shutterstock

Защо строгото наказание не върши работа

Има много аргументи, които подкрепят строгите мерки. Но истината е, че повечето не вършат работа и рано или късно стават на пух и прах.

„Хубавото на наказанието е, че изглежда лесно решение на универсалния проблем с непослушните деца“, казват авторите на книгата. И предлагат идея за просто и елементарно справяне с лошото поведение. Трябва само да изброите и калкулирате различните степени на наказания, да ги напишете на лист, после да го ламинирате и да го закачите на видно място в дома. „За тичане по улицата – силен удар по дупето; за лъжа – 10 минути в стола „за наказания“; за хвърляне на храна – никакъв десерт; за хапане на братчето – родителят ще ухапе в отговор (не до кръв, но достатъчно силно, за да се усети какво е); за кражба – отнемане на смартфона за месец; за двойка по математика – край с тренировките по футбол. И така нататък“, изброяват Фабер и Кинг в „Как да говорим, когато детето не слуша“.

Проблемът на този тип наказания обаче е липсата на ефективност в дългосрочен план. Освен това е много вероятно да провокират гняв, негодувание и дори агресия, а не разкаяние или желание детето да се поправи. По-скоро тези наказания водят до натрупване на скрита враждебност – както към себе си, така и към родителите. И изобщо не са стимулиращи и градивни за растежа на детето.

Коя е причината за липсата на ефект

Проблемът на този тип строги мерки е, че те наказват, но не обясняват причината. Това изобщо не помага на децата да разберат къде и защо са сгрешили.

„Представете си дете, което има проблем със самоконтрола и хвърля предмети, когато се разстрои. Изолирането му в ъгъла няма да го научи на алтернативни стратегии за справяне с фрустрацията. Следващият път, когато бъде обзето от емоции, предметите отново ще полетят из стаята. И то отново ще бъде изпратено в ъгъла. Усещането му, че е лошо дете, ще бъде укрепвано и усилвано. А вероятно ще има много повторения на наказанието! Защото, когато по принцип вярваме, че това е правилен подход, но той продължава да не дава резултат на практика, типичната ни реакция е да прибягваме до още по-строги наказания“, казват авторите.

Така родителят вместо да помогне на детето да се научи да се справя с различните емоции, го вкарва в един затворен кръг, който по никакъв начин не му помага, а още повече задълбочава проблемът.

Снимка: Shutterstock

Полезни стъпки, които биха разрешили конфликта

Всъщност има такива и те са в ръцете на родителите. Ето какво предлагат Джоана Фабер и Джули Кинг.

Нулева стъпка: Ако страстите се разгарят… изчакайте! „Разрешаването на проблеми не е инструмент, който може да се приложи насред бурята, когато сте бесни“, казват те.

Стъпка 1: Признайте чувствата си на детето. „Първата стъпка е най-важна. Не бързайте! Слушайте какво ви казва детето и приемайте чувствата му. Колкото повече време посветите, за да му покажете, че разбирате гледната му точка, толкова повече готовност ще има то да приеме вашата в следващата стъпка“.

Стъпка 2: Опишете проблема. Тази стъпка трябва да бъде кратка и приятна, защото децата се отегчават от дългите лекции. Ще постигнете много по-добър резултат, ако устоите на желанието си да бъдете многословни.

Стъпка 3: Помолете за идеи. „Не е задължително списъкът да бъде в писмен вид, но може да помогне. Децата ще оценят факта, че взимате идеите им достатъчно сериозно, за да ги запишете и да им ги прочетете след това“, съветват Фабер и Кинг.

Стъпка 4: Преценете кои идеи харесвате и двамата. Тук вече може и да поспорите, но деликатно, аргументирано и задължително с уважение.

Стъпка 5: Изпробвайте вашите решения. „Когато приканите детето да участва в разрешаването на проблема, решенията, които измислите заедно, ще работят по-добре, защото то е участвало в измислянето им. Вие сте превърнали вашия опонент в съотборник!“, казват експертите.

И не помнете, че за да има ефект, трябва да не забравяте три важни неща:

- Да показвате чувствата си, но без да атакувате детето;

- Да му дадете възможност да компенсира стореното;

- Да предложите избор.

По материали от „Как да говорим, когато детето не слуша“ от Джоана Фабер и Джули Кинг